Национален интердисциплинарен проект, изследващ състоянието на четенето и грамотностите в България
Финансиран от Фонд Научни изследвания по договор ДН-20/1 от 11.12.2017
Период на проекта: декември 2017 – юни 2022 г.
Контекст и обществена значимост на изследвания проблем. Четенето като основна културна техника се променя в глобален мащаб в резултат от медиализацията, информационната ера, дигиталната революция и визуалния обрат. Световната изследователска общност е раздвоена в оценката на случващото: дали става дума за криза в употребите на книгата или за нормални комуникационни промени, свързани с новите технологии? В български контекст промяната има своя специфика, свързана с трудностите пред българското образование и комерсиализираната медийност: изследвания като PISA, PIRLS, както и български изследвания говорят за тревожни тенденции и за рискове при усвояване на базови компетентности, необходими за новото общество на знанието. Възникват неотложни проблеми, свързани с квалификацията на работната сила и необходимите за това грамотности и компетентности.
Задачи и изследователски цели. Какво да разбираме под „четене“, какво е състоянието на читателските поведения в България, как да работим с възловото понятие „грамотност“, какви културни и образователни политики да препоръчаме – това са важните социални и научни проблеми, към които настоящото изследване се насочва.
Изследователска традиция. Настоящият проект продължава три последователни изследвания на читателските практики в България („Четяща България 2006; „Читателски практики в България 2009; „Читателски практики в България 2014“ – подкрепени от важни организации като Националната библиотека, Асоциация „Българска книга“, Асоциацията на учителите по български език и литература и пр.), чиито резултати повдигнаха много дискусии. Самата верига от подобни изследвания, правени със сравними методологически инструменти, прави възможни сравнения за състоянието на четенето през десетилетия и през държавни и културни граници. Става възможно да се установят дългосрочни тенденции в съдбата на книгата и читателските поведения, а това позволява и да се преценят обществените рискове.
Международен контекст. Изследването систематично се различава от авторитетните международни изследвания PISA и PIRLS, насочвайки се не само към процесите на учене и функционална грамотност, но и към профила на културните употреби на свободното време (културната консумация); то осигурява освен това представителност по отношение на възрастовото, образователно, културно-етническо и географско разслоение на българското общество, в което се формират опасни „ниши“ и „културни гета“.
Понятие за четене. Нашето изследване тълкува понятието „четене“ широко, като го отваря към най-съвременни практики на ползване на информация в медиен и дигитален контекст: така е поставен въпроса за обема на понятието „грамотност“ и обема на допълващото го понятие „културни и комуникационни компетентности“.
Екип. Изследователският екип е интердисциплинарен, включва изтъкнати специалисти от различни дисциплини, имащи отношение към четенето: той включва и млади учени, докторанти и постдокторанти.
Проф. д-р Александър Кьосев, Ръководител на проекта
Проф. д-р Емилия Алексиева
Доц. д-р Бойко Пенчев
Доц. д-р Дарин Тенев
Доц. д-р Боряна Димитрова
Доц. д-р Галина Гончарова
Д-р Светла Петрова
Д-р Моника Вакарелова
Д-р Богдана Паскалева
Д-р Катерина Кокинова
Д-р Райко Байчев
Докт. Филип Стоилов
Докт. София Тодорова
Външни експерти:
Гл. ас. д-р Георги Няголов
Докт. Моника Димитрова
Наталия Василева
Предимства. Предимство и едновременно трудност на изследването, че изключително комплексния читателски феномен се изследва от интердисциплинарни макро- и микроперспективи, чрез работни пакети и методологически инструменти на социологията, психологията, литературознанието, медийните науки, педагогиката и пр.; към това са добавени експертизи от приложни полета като библиотечни науки, книгоиздаване и дидактика на преподаването.
Методология. Методологическата трудност за съчетаване на получените хетерогенни резултати ще бъде преодоляна чрез специален обобщаващ методологически модел на съчетаване на данни – т.нар. consilience (понятие на когнитивната наука, най-близкия превод е „съвпадение“) – контролираното усилие по свързване на методологии от различни дисциплини с цел формиране на кохерентен в теоретично отношение резултат.
Приложни цели. Освен чисто изследователските цели, които ще доведат до серия от сериозни научни публикации, се преследват и политически и приложни цели, свързани с рисковете на българското общество: да се препоръчат културни и образователни политики и добри практики при промоция на четенето и да се формулират препоръки и съществени допълнения към националната стратегия за грамотност.