Представяне и дискусия върху резултатите от изследването „Читателски практики в България 2006-2022 г.“
Културният център на СУ и екипът на проекта „Читателски практики в България“ ви канят на представяне и публична дискусия върху сборниците „Читателски практики в България 2006 – 2022“ (ИК „Жанет 45“) и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“) – резултати от едно от най-мащабните лонгитюдни изследвания на състоянието на четенето в България, дело на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози.
Ще бъдат засегнати въпроси като: какви са дългосрочните тенденции в начините, по които българинът чете? Какво е състоянието на вниманието и концентрацията? Какви са нивата и формите на разбиране? Какво представляват културните неравенства? Каква е културната консумация в България и къде е мястото на четенето в конкуренцията за свободното време? Как българска литература си представя своите публики и какви стратегии на писане следват от това?
В дискусията ще вземат участие проф. Милена Якимова (СУ), проф. Ренета Божанкова (СУ), проф. Стоян Ставру (БАН), Кристина Йорданова (СУ), Асенка Христова (образователен експерт и директор на Институт за изследвания в образованието), Вал Стоева (основател на фондация „Четене“ и съ-директор на EU read), Десислава Алексиева (председател на Асоциация „Българска книга“) и Манол Пейков (издател, „Жанет 45“).
Програма:
17:30–18:00 Представяне на екипа и резултатите от 16-годишното изследване
18:00–18:40 Изказвания на дискутанти: проф. Милена Якимова (СУ), проф. Ренета Божанкова (СУ), проф. Стоян Ставру (БАН), Кристина Йорданова (СУ)
18:40–19:10 Изказвания на образователни експерти, издатели и активисти: Асенка Христова, образователен експерт, директор на Институт за изследвания в образованието, Вал Стоева, основател на фондация „Четене“, съ-директор на EU read, Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“, Манол Пейков, издател, Жанет 45
19:10–19:30 Обща дискусия
За сборниците
„Читателски практики в България 2006–2022“ (Изд. „Жанет 45“, 2024)
Книгата „Читателски практики в България 2006–2022“ е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация.
Понятието за „читателски практики“ е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни носители. Специално внимание е насочено към изследване на културните неравенства и поколенческите разлики при прехода от печатни към електронни носители; тук методите на традиционните хуманитарни и социални науки си сътрудничат с тези на дигиталната хуманитаристика и изследванията на социалните мрежи.
Литературоведската част на изследването се интересува от състоянието на публиките на съвременната българска литература, а като рамка са проучени и мнения на библиотекари, учители и издатели. Във финала е предложен синтез на изследователските резултати, идващи от различните дисциплини, а в приложението са формулирани практически препоръки към българското образование.
Автори (по реда, по който се появяват в книгата):
Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Елена Лилова, Ваня Георгиева, Емилия Алексиева, Светослав Близнашки, Галина Гончарова, Моника Вакарелова, Александра Главанакова, Юлия Роне, Георги Няголов, София Тодорова, Наталия Василева, Моника Димитрова.
„Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2022)
„Читатели в текста“ е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели – купувачи на книги, а за казаното по-горе – онова, което литературната теория нарича „имплицитен читател“. Книгата анализира корпус от текстове, разположени между условните полюси на високата и популярната литература –от медийни публикации на автори като Александър Симов и Мартин Карбовски до романи и художествени текстове на Захари Карабашлиев, Милен Русков, Георги Господинов, Людмила Филипова, Иво Сиромахов и др.
Съст. Александър Кьосев, автори: Богдана Паскалева, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Катерина Кокинова, Райко Байчев, Филип Стоилов