На 25 юни 2024 се навършват 40 години от смъртта на един мислител, чието свистящо забиване „като стрела в сърцето на настоящето“ (думи за него на Хабермас) и до днес вибрира с отзвук, който няма равен на себе си: М и ш е л  Ф у к о.

Философът, наричащ себе си „дежурен по деня“ (журналист) и „писал само литература“ (но „никога извън истината“). Авторът, който най-често се посочва като най-цитирания днес хуманитарен и социален мислител на всички времена.

Заповядайте да поговорим за Фуко в потока на поредица от събития по цял свят, отбелязващи годишнината и в няколко регистъра, които можем да маркираме най-общо по следния начин:

• Какво ти отнема и с какво те дарява смелостта да говориш публично истината?
• Как настоящето навлиза в мисленето през призмата на категории като „Просвещение“ и „критика“?
• Какво може да значи, отвъд обичайния хоризонт на очакване, да се прави философия, да се говори за философията, но и да се живее философски?

Както и за да учредим българския „К р ъ г  Ф у к о“.

Заедно с Антоанета Колева (КХ) и Стоян Ставру (БАН, ПУ), които преди четири месеца публично обещаха упражнение върху последните лекции на Фуко, заедно с Александър Кьосев (СУ) и Деян Деянов (ПУ), заедно със Стилиян Йотов (СУ) и Момчил Христов (СУ). С модерацията на Валентин Калинов.

Съвместно събитие на Издателска къща КХ – ИК „Критика и хуманизъм“, Културния център на СУ и Секция „Етически изследвания“ към Института по философия и социология, БАН.