СЪЗДАВАНЕ, МИСИЯ И ПРОФИЛ

Културният център на Софийския университет е основан през 2009 г. като самостоятелно звено на университета със задачата да бъде активен посредник – „мост“ между света на университета и публичния културен живот в столицата, страната и извън нея.

В мисията на Културния център е заложено осъществяване на дейности в следните основни посоки:

търсене на връзка между изкуствата и науката, развитие на креативността, иновацията, евристиката, радостта от творчеството;
популяризиране на постиженията на академичната общност;
изследване, коментиране и подпомагане на съвременните процеси в областта на културата и изкуствата;
поддържане на високи интелектуални, критически и естетически критерии;
превръщане на културните, художествените и научни събития в отправна точка за разговори и дискусии, развиващи рефлексивната тълкувателска и критическа култура на студентите и публиката.

За периода на своето съществуване Културният център е успял да изгради устойчив модел за осъществяване на своята дейност, в която по специфичен начин се пресичат образование, наука и култура. Стратегическите основи на тази дейност през годините могат да бъдат формулирани най-общо по следния начин:

отваряне на университета към представянето и осмислянето на различни изкуства – кино, литература, музика, театър, визуални изкуства;
представяне на значими фигури от българската и международната културна и академична сцена в Аулата и залите на Софийския университет;
дискутиране на актуални обществени въпроси в академична среда с акцент върху критическата рефлексия и експертното говорене;
формиране на публика, която възприема университета като естествено и престижно място за културни и интелектуални събития.

Настоящият отчет има за цел да представи и обобщи най-важните дейности и събития на Културния център за периода от 2009 г. до 2025 г., реализирани под ръководството на неговия основател проф. Александър Кьосев. Документът има представителна функция – той не цели подробна изчерпателност на абсолютно всичко организирано, а очертава облика и значението на Центъра за академичната и културната общност.

Общият брой на организираните събития за периода 2010–2025 г. е около 700. Те могат да бъдат групирани в следните основни категории:

публични лекции – над 70;
дискусии, кръгли маси и семинари – над 160;
конференции:
- организирани от Културния център – 26;
- съвместно организирани или в партньорство – 22;
- от тях международни – 11;
литературни събития (дискусии, четения, премиери и др.) – над 70;
музикални събития (концерти, лектории, дискусионни формати) – над 80;
изложби – около 110;
киносъбития (дискусии, лектории, прожекции) – над 70;
сценични изкуства (театър, пърформанс, дискусионни формати) – над 20;
тематични фестивали – 3;
смесени формати, включващи едновременно различни жанрове: лектории, музика, литература, пърформанс – над 15 броя;
конкурси – 3.

Организираните събития почти винаги са посещавани от голям брой публика, а профилът на зрителите е широк и включва хора от различни възрасти, както и представители на различни гилдийни и професионални групи, с различен образователен бекграунд. Голяма част от провежданите събития са отразявани в медиите чрез поредица от материали, интервюта, гостувания и последващи рецензии.

Реализирането на програмите и инициативите на Културния център през годините е резултат от съвместната работа на малък, но силно ангажиран екип, който осигурява концептуалното, организационно и комуникационно осъществяване на дейностите. Последователната и професионална работа на този екип гарантира устойчивостта на програмната политика, високото качество на реализираните събития и видимостта на Културния център в академичната и публичната среда.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АКЦЕНТИ ОТ ПРОГРАМАТА НА КУЛТУРНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ПЕРИОДА 2010–2025 г.

ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ

Публични лекции на международно признати имена

През годините Културният център е бил домакин, съдействал е за реализацията или е бил основен организатор на публични лекции на някои от най-значимите фигури в съвременната западна и българска хуманитаристика. Сред тях могат да бъдат изтъкнати имената на:

писателя Орхан Памук, чието удостояване с титлата Doctor honoris causa на Софийския университет през 2011 г. беше организирано в партньорство с Фондация „Елизабет Костова“;
на философа, психоаналитик и литературен теоретик Юлия Кръстева, чието удостояване с титлата Doctor honoris causa на Софийския университет през 2014 г. беше организирано съвместно с Посолството на Франция в София, Френския културен институт в България и Софийския литературоведски семинар;
философа и специалист по съвременно изкуство Жорж Диди-Юберман, куратора и критик Гийом Дезанж и киноведа Доминик Паини, които изнесоха лекции в Софийския университет през 2011 г. в рамките на партньорството на Културния център с Отворените класове за кино на Патрик Сандрен;
кураторката и изкуствоведка Каролин Христов-Бакърджиев, обявена за най-влиятелната фигура в съвременното изкуство за 2012 г., която през 2013 г. изнесе лекция в Аулата на Софийския университет в рамките на партньорството на Културния център с фестивала Sofia Contemporary и Института за съвременно изкуство – София;
японските философи Нишияма Юджи и Кобаяши Ясуо, които изнесоха публични лекции в Софийския университет през 2013 г. в рамките на сътрудничеството на Културния център с организатора на събитието Институт за критически социални изследвания;
историка на изкуството проф. Ханс Белтинг и куратора Андреа Будензиг, които през 2013 г. изнесоха лекции в рамките на международната конференция „Образ и съвремие“, организирана в партньорство с Института за съвременно изкуство – София и Гьоте-институт България;
литературния историк и теоретик Галин Тиханов, който през 2013 г. изнесе лекция в рамките на партньорството на Културния център със Софийския литературоведски семинар;
историка на изкуството Пьотр Пьотровски, който изнесе публична лекция през 2014 г. в рамките на партньорството с Полския институт в София и Института за съвременно изкуство – София;
съдия Йонко Грозев, който през 2019 г. изнесе публична лекция в рамките на първото издание на „Форум за справедливост“, посветен на Кристиан Таков, организиран от Културния център съвместно с Фондация „Кристиан Таков“;
професорите Пол Бетс, Джей Роуел и Иван Кръстев, които бяха поканени да изнесат лекции като keynote speakers в рамките на международната конференция на Културния център Walls през 2024 г., посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Лекционни поредици на Културния център

„Български учени в чужбина“ (2012–2024 г.)

Лекционната серия представя български учени със значима академична кариера извън България, които разказват за своя академичен път и изнасят лекция на избрана от тях тема.

„Лицата на науката“ (2020–2023 г.)

„Лицата на науката“ е видеопоредица, която популяризира университетската наука чрез публични лекции на водещи преподаватели. В рамките на тази поредица бяха изнесени общо 19 лекции – 4 от тях бяха проведени на живо пред публиката, а останалите бяха предварително заснети с помощта на професионални оператори и излъчени онлайн в каналите на Културния център. По този начин лекторите популяризираха своята научна специалност, както и практическите ѝ приложения, което води и до косвено издигане на цялостния имидж на университетската наука. Проектът „Лицата на науката“ е с общоуниверситетско значение – ето защо той беше представен и подкрепен от деканското и ректорското ръководство на университета; два пъти беше финансово подкрепен от НИС при СУ.

„Бъдещето на либералната демокрация“ (2022–2024 г.)

Поредица от публични лекции и кръгли маси, посветени на глобалните политически и социални трансформации. Серията се фокусира върху последователните кризи на съвременността – пандемията от COVID-19, хибридната война, войните в Украйна и Газа, кризата на ценностите и институциите – като същевременно утвърждава Културния център и университета като място, в което актуални обществени проблеми могат да получат отговорно, експертно и критическо разглеждане. Лектори са изявени български и чуждестранни политолози, философи и юристи, като доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, гл. ас. Ружа Смилова, проф. Даниел Вълчев, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, Явор Сидеров, проф. Красимир Стоянов, проф. Антоний Тодоров, Красимир Кънев и др.; в нея са се включвали и чуждестранни лектори като професорите от Кингс Колидж Майкъл Гудман и Дейвид Джио.

„Култура на прехода“ (2023–2024 г.)

От края на септември 2023 г. до края на април 2024 г. Културният център организира серията от публични лекции и дискусии „Култура на прехода“ в партньорство с екипа на проект „Преходът след 1989 г.“, подкрепен от ФНИ – МОН с базова организация СУ. Идеята на лекционната серия е да анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лекциите се провеждаха веднъж месечно и обхващаха различни тематични области – от общия исторически контекст, през медийната среда, литературата, киното, театъра и визуалните изкуства, до архитектурата и градската среда. Те представиха гледната точка на изявени специалисти в своите области – като Михаил Груев, който обрисува историческите и обществени процеси на прехода, Орлин Спасов, който говори за медийната среда в годините на прехода, Ани Бурова, която представи образите на прехода в литературата, Ингеборг Братоева-Даракчиева, специалист по българско и балканско кино, Камелия Николова, един от най-изтъкнатите ни театроведи, Мария Василева, куратор, критик и историк на визуалните изкуства, Анета Василева, архитект и урбанист и Александър Кьосев, културолог и специалист по култура на четенето. Тази поредица предизвика огромен публичен и медиен интерес.

„Наука и изкуство“ (2015–2016 г.)

Лекционна поредица, посветена на пресечните точки между точните и хуманитарните науки, организирана от Културният център, Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството Rе: и Клуб за наука и изкуство „ЗаЕдно“. Сред лекторите в поредицата бяха Лидия Денкова, Явор Джонев, Миглена Николчина, Александър Кьосев, Даниел Денегри, Владимир Сотиров и др.

ДИСКУСИИ, КРЪГЛИ МАСИ И СЕМИНАРИ

Културният център организира десетки академични и публични дискусии по актуални социални, политически и културни теми – от дискусии за медиите, политическия ред, религията, правата по време на кризи, до разговори за съвременното изкуство, литературата, киното и архитектурата. Централно място заемат и устойчивите партньорства с катедри и специалности на Софийския университет, както и с външни партньори като Къщата за литература и превод, Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София, Критика и хуманизъм, българския Кръг „Фуко“ и др., както и собствените поредици на Културния център „Ре-тур“ и „Ре-тур: Градът на фокус“.

Сред множеството събития могат да бъдат откроени:

Двудневният уъркшоп „Модели на мислене на бъдещето” (2010 г.), организиран с помощта на ИСИ-София, в който участие взимат Марион фон Остен (Виена), Екатерина Дьогот (Москва), Стилиян Йотов, Боян Манчев, Александър Кьосев и Тодор Христов. Този уъркшоп дава основите на ежегодната конференция, посветена на културната история на съвременността, организирана от Културния център, чието първо издание от 2011 г. носи същото заглавие;
Семинарите и лекциите в рамките на „Курс за социален, културен и художествен статут на тялото“, организиран от Културния център през 2010 г. с лектори Боян Манчев, Александър Кьосев, Момчил Христов и Яра Бубнова;
Дискусията „Бъдещето на политическата теория“ през 2011 г. с участието на Стилян Йотов, Александър Кьосев, Тодор Христов, Дарин Тенев, Момчил Христов, Ина Димитрова и Миглена Николчина.
Академичната дискусия „За религията, политиката и секуларизма след „Шарли ебдо“, организирана през 2015 г. съвместно с Университетския център за изследване на религиите;
Дискусиите, посветени на българските участия във Венецианското биенале през 2019 г. („Венецианското биенале и българското участие“) и през 2024 г. („Съседите“ от Белене до Венеция: драматургия на травмата“);
Поредицата от дискусии, посветени на дизайна, организирани в партньорство с Know-How Show-How – първоначално през 2016 г., а след това и през 2022 и 2023 г.
„Вестникът от другия ден“ – публична дискусия през 2018 г. с редакцията и авторите на вестник „Култура“ по повод закриването на вестника;
Дискусията с кинотворци „Има ли българско независимо кино и какво от това?“ (2019);
Дискусиите по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. „Новото значение на старите неща“ и „Комуникационни права, медии и извънредно положение“; кръглата маса на тема „Границите на правата по време на война“ и дискусията „Дали пандемията пренаписа границите на правата“, организирани през 2022 г. от Културния център и Българска общност за либерална демокрация (БОЛД);
Публичната дискусия върху романа „Времеубежище“ и неговата рецепция след отличаването му с наградата „Букър“ (2023), както и тази върху екранизацията на романа „Възвишение“ на Милен Русков (2018);
Публичните дискусии от програмата на фестивала „Стени“ през 2024 г.: „Стените в съвременната визуална култура“, „Медиите, които рушат и издигат стени“, „Стени и мостове: перспективата на дипломатите“;
Дискусията „КУЛТУРА и КРИТИКА. Архитектура, култура и общество“ с участието на Мила Минева, Ана Благова, Светослав Тодоров, Анета Василева, Николай Колев (2025 г.);
Дискусията „Нови медии и постистина“, посветена на въздействието на дигиталните комуникационни канали върху общественото мнение, медиите и политическите процеси с участието на Владимир Градев, Георги Лозанов, Стилиян Йотов, Александър Кьосев и Силвия Петрова (2025 г.).
Устойчивото партньорство в организирането на дискусии и семинари с Къщата за литература и превод – в последните години Културният център е домакин на акцията „Прозрачният преводач“, но също и на конференции и дискусии за литературния превод;
Дискусиите, организирани с българския Кръг „Фуко“ през пролетта на 2025 г.
Осуетената дискусия „Патология на едно честване“ през пролетта на 2024 г., която в крайна сметка се превърна в писмен дебат на сайта на Културния център;
Десетките разговори около важни новоизлезли академични и публицистични изследвания, сред които „Логика на политическото“ от Боян Манчев и Димитър Вацов, „Да мислиш двайсети век“ от Тони Джъд, тритомника „Прочити на Данте“ от Владимир Градев, „Теория на зоната“ на Александър Попов, „Знамена и ключове: Поетика на епиграфа“ от Ангел Игов, „Надживявания“ от Светлана Събева, „Изгубените еднорози на революцията“ от Миглена Николчина, „Философия за света (и за всички в света)“ от Хавиер Гома, „Що е…?“ и „Идеята за проза“ от Джорджо Агамбен, „Ходене по буквите. Том 1“ от Марин Бодаков, „Управление на бедността“ от Вероника Димитрова, „Анормалност и достъп до публичността“ от Гергана Мирчева, „Политики на поколението“ от Галина Гончарова, колективният сборник „Трудният разказ“, „Анти/Модерност“ от Ангел Ангелов, „Случайности“ от Васил Видински, „Спорните наследства“ от Бойко Пенчев, „София. Идеология, градоустройство и живот през социализма“ от Елица Станоева, „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ от Камелия Спасова, „Ре-композиция“ от Красимир Терзиев, „Фотографският образ в комуникационен контекст“ от Антоан Божинов, книги на Кристиан Таков, Владимир Сабоурин, Стоян Асенов, Цочо Бояджиев, Александър Кьосев и много други, множество тематични броеве на академичното списание „Критика и хуманизъм“ и т.н.
Заслужава си да бъдат изтъкнати и дългогодишните сътрудничества със Софийския литературоведски семинар (2012–2016), с катедра „Англицистика и американистика“ – и особено съвместно организираните през 2014 г. „Шекспирови чествания“ (в рамките на които се проведоха интердисциплинарният семинар „Какъв ни е Хамлет“, кръглата маса „Българският Хамлет“ и творческото ателие „Да бъдем или не – това се пита!“), дискусията около подходите и предизвикателствата при стихотворния превод (2025) и др.; със Семинар за хуманитаристи (2015–2016), в рамките на който през 2015 г. бяха проведени поредица от публични лекции под общата тема „Повторение и митологии: как (не) обясняваме трансформациите?“, а през 2016 г. бяха организирани две тематични кръгли маси, фокусирани около въпроса „На какви трансформации е подложено знанието днес“; и др.

Дискусионните поредици на Културния център „Ре-тур“ (2020) и „Ре-тур: Градът на фокус“ (2024)

„Ре-тур“ представлява серия от дискусионни обиколки на актуални изложби в софийските галерии, чиято цел е да срещне кураторския разказ за съвременното изкуство с разказа и обратната връзка на външните експерти и публиката. От създаването си „Ре-тур“ имаше 20 издания, в рамките на които си сътрудничи с най-големите столични и национални галерии, както и с някои от най-изявените изкуствоведи и куратори. Така постепенно форматът се превърна в място за среща и диалог на визуалната гилдия с нейната публика – признание, което е споделяно от някои от централните актьори в тази гилдия от художници, куратори, изкуствоведи и критици.

През 2024 г. Културният център насочи фокуса на поредицата към градското пространство, архитектурата и урбанистиката, като организира поредица от разговори с общо заглавие „Градът на фокус“. Целта на инициативата беше да извади разговора за архитектурата от тесния кръг на експертите, доколкото именно архитектурата, заедно с урбанистиката, е изкуството, което в най-голяма степен оформя и се намесва в жизнената среда на всеки от нас.

КОНФЕРЕНЦИИ

Конференции, организирани от Културния център:

Ежегодна конференция на Културния център (2011–2023) – вж. архив

Културният център организира ежегодна интердисциплинарна конференция, посветена на различни теми в рамките на културната история на съвременността. От 2011 до 2023 г. са проведени общо 13 издания на конференцията с участието на утвърдени и млади учени от различни специалности на Софийския университет и други научни учреждения, както и на самостоятелни изследователи, работещи в областта на културата и изкуствата. Сред изданията, които заслужават да бъдат специално споменати, са „Модели за мислене на бъдещето“ (2011), „Въображението днес“ (2012), „Нечовешкото“ (2015), „Новите утопии“ (2018), „Съвременни форми на справедливост“ (2022), „Хибридът: Форми в криза/ Криза на формите“ (2022);

Международна конференция WALLS – ноември 2024 (вж. детайли за конференцията и фестивала „Стени“ по-долу в отчета);
Международната конференция The Enlightenment From A Non-Western Perspective, организирана съвместно с Философския факултет на СУ и в партньорство с 4 чуждестранни университета (2016).
Международната конференция „Цветан Тодоров. От кое място говори l’homme dépaysé?“ (2019) под научното ръководство на Ивайло Знеполски и Александър Кьосев, организирана от Културния център и Дом на науките за човека и обществото. Специален гост на тази конференция е изтъкнатият френски философ и общественик Люк Фери;
Международната интердисциплинарна конференция Reading Practices in the Digital Age (2018) под научното ръководство на Александър Кьосев и Александра Главанакова.
Конференцията „Съвременната българска литература и нейните читатели. Изследвания, предизвикателства, нови идеи“ (ноември 2025) и микроконференцията „Състоянието на четенето в България“ (март 2025)
The University as an Urban Cultural Institute – втората от конференциите на UNICA с обща тема ‘University, Culture and the City’ (2017).

Конференции на партньори, проведени със сътрудничеството на Културния център

Културният център традиционно оказва организационно, логистично и медийно съдействие за провеждането на конференции на редица катедри и други вътрешни и външни партньори. Тук ще бъдат посочени само няколко:

Сътрудничество с катедра „История и теория на културата“ по международната конференция „Култура, инфраструктура, мобилност“ (2023), международната конференция „Транскултурната памет и рецепцията ѝ в Европа“ (2016), международната конференция в чест на проф. Ивайло Знеполски „Социалните науки пред предизвикателствата на променящия се свят“ (2020), конференцията „Скритото и откритото“ (2017), конференцията „Образцови отклонения“ в памет на проф. Димитър Зашев (2018);
Сътрудничество с катедра „Испанистика и португалистика“ по конференциите Tlön, Uqbar, Orbis Universitarius по повод 120-годишнината от рождението на Хорхе Луис Борхес (2020), „Габриел Гарсия Маркес. Всемирният колумбиец“ – по повод на 90-годишнината от рождението на писателя (2017); както и оказване на съдействие в организирането на събитията, включени в празничната програма по повод 55-годишнината от създаването на Катедрата по испанска филология (2016 г.);
Сътрудничество със специалност „Скандинавистика“ към Катедрата по германистика и скандинавистика по международната конференция „Ханс Кристиан Андерсен – отвъд границите и времето“, посветена на 210-годишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен (2015);
Сътрудничество с катедра „Англицистика и американистика“ по повод международната конференция в чест на проф. Александър Шурбанов „Целият свят е превод“ (2021);
Сътрудничество с катедра „Теория на литературата“ по конференциите „Изплъзващият се предмет на литературознанието“ (2012), „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“ (2013), „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ (2014);
Международната конференция „Образ и съвремие“ (2013), организирана в партньорство с Институт за съвременно изкуство – София и Гьоте-институт България, специален гост на която беше историкът и теоретик на изкуството Ханс Белтинг;
Международната конференция Populism аnd Propaganda. New Intersections (2018), организирана от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в партньорство с Културния център, специални гости на която бяха Шантал Муф, Иван Кръстев, Марк Галеоти;
Международната конференция Thinking Literature in Translation (2025), организирана от Къщата за литература и превод и Фондация „Следваща страница“ в партньорство с Културния център, катедра „Англицистика и американистика“ към СУ и Асоциация „Българска книга“.

ЛИТЕРАТУРНИ СЪБИТИЯ

И тук ще откроим само малка част от реализираните през годините събития:

Поредицата на Културния център POIESIS / POLEMOS, която стартира през есента на 2023 г. и продължи до 2025 г. Серията си поставя за цел да стимулира задълбочения публичен разговор за съвременна българска поезия. В този специфичен формат един съвременен поет, писател, литератор или критик представя по свой избор друг български поет, чието творчество обсъжда в разговор с избрани от него събеседници. В тази поредица се е обсъждало творчеството на Биньо Иванов, Мария Вирхов, Иван Методиев, Константин Павлов, Силвия Чолева, Яна Букова, Марин Бодаков, Миглена Николчина, Иван Станев, Кирил Мерджански, Цочо Бояджиев;
Литературоведската дискусия за романа „Времеубежище“ през декември 2023 г., от която се роди и тематичен брой на списание „Пирон“, издаден през 2024 г. В дискусията участваха специалистите проф. Николай Аретов, доц. Ани Бурова, доц. Димитър Камбуров, проф. Александър Кьосев, проф. Бойко Пенчев, проф. Инна Пелева, проф. Кристиан Фос и проф. Албена Хранова; там присъстваше и авторът Георги Господинов;
Кръглата маса: “Bulgarian Literature as World Literature as a Book and a Problem”, проведена през 2021 г.;
Дискусията върху творчеството на В. Г. Зебалд през 2025 г., организирано с катедра „Германистика и скандинавистика“ в Софийския университет – с участието на изтъкнати германисти, литературоведи и преводачи;
Форматът „Литературен квартет“ (2010), концептуално замислен от Васил Видински, който среща двама млади поети с избрани от тях по-възрастни поети. В първото издание участват Стефан Иванов и Мария Калинова, които от своя страна избират Ина Григорова и Георги Господинов. Във второто издание Емил Христов и Ясен Василев канят Екатерина Йосифова и Виргиния Захариева;
Видеопоредицата, представяща актуални заглавия от каталога на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ – книги на Ян Фабър, Чарлс Болън, Лиляна Табакова, Слава Янакиева;
Десетки премиери на прозаични и поетични книги и срещи с автори, сред които „Възвишение“ и „Чамкория“ от Милен Русков, лекция по творческо писане на Мирослав Пенков и премиера на книгата „На изток от запада“, „Балади, разпади и други парчета“ от Георги Господинов, „Ще:“ и „:Беше“ от ВБВ, „Дендрариум“ на Александър Шурбанов, „Фини прахови частици“ на Ангел Игов, книги на Ани Илков, Палми Ранчев, Цочо Бояджиев, Димитър Радев, Евелина Митева, Луиз Глик, Камелия Спасова, Силвия Чолева, Надежда Радулова, Александър Байтошев, Иван Ланджев, Хавиер Мариас, известният испански поет Луис Гарсия Монтеро и др.;
Авторски четения на Екатерина Йосифова, Ани Илков, Кирил Кадийски, Кирил Мерджански, Мануелас Вилас, Аксиния Михайлова и много други.

МУЗИКАЛНИ СЪБИТИЯ

През изминалия период на дейността си Културният център поддържа дългогодишни сътрудничества с най-големите музикални фестивали и организации, сред които:

Фондация „Бахово общество в България“ – това сътрудничество води до традицията около Великден и Коледа в Аулата на Софийския университет да се изпълняват някои от най-великите музикални произведения: „Матеус пасион“ (април 2012, април 2013, април 2024), „Коледна оратория“ от Й. С. Бах (декември 2012, 2023), Висока меса в си-минор от Й. С. Бах (2016), „Израил в Египет“ от Г. Ф. Хендел (2018), Оратория „Месия“ от Хендел (2019), както и поредица от камерни концерти със смесена програма с произведения на Бах и Хендел.
Фондация „Луксуриа Еуропае“ и фестивала „Изкуството на барока“ – партньорството с фестивала продължава от 2012 г. до 2025 г., в резултат на което в Аулата на Софийския университет са проведени десетки концерти със световноизвестни гостуващи изпълнители.
Кантус Фирмус – в резултат на това партньорство са проведени редица концерти в рамките на ежегодните издания на „Европейски музикален фестивал“, прозвучавали са изпълнения на „Стабат матер“ от Перголези (2015) и др.

Културният център е бил домакин на още множество концерти в различни стилове, на премиери на музикални албуми, на музикални работилници и демонстрации. Сред имената на музикантите изпъкват тези на Теодосий Спасов, Михаил Големинов, Емил Вълев, Васил Пармаков, Джазтет Благоев, Владимир Радулов, Лайко Феликс, E.U.E.R.P.I. (електронен проект на Мирян Колев), Насекомикс, Help Me Jones. Провеждани са концерти на Аларма Пънк Джаз, музикални лекции и презентации на саунд артистите Майкъл Хардинг, Лейф Елгрени, Карл Майкъл вон Хаусволф, музикални събития под надслов „50 години джаз в университета“ (2022) – по повод 50-годишнината от създаването на първия университетски джаз клуб в България, конференция „Бъдещето на музикалната индустрия“ – в рамките на Серията от събития „Wax On: Епизоди из аналога“, организирана в партньорство с Фондация за предприемачество, култура и образование, и др.

Културният център е инициирал и организирал и две лекционно-дискусионни поредици, посветени на музиката.

Лекции по история на джаза, проведени от проф. Стоян Атанасов (2016 г.)
„За музиката“ (2019–2020 г.)

„За музиката“ е дискусионна поредица на Културния център – серия от разговори с известни личности относно музиката между личното преживяване и познанието, за връзката ѝ с другите изкуства, както и за връзката между далечни на пръв поглед музикални епохи, контексти и жанрове. Водещ на срещите беше музикологът Илия Граматиков – диригент, преподавател по история на музиката и артистичен директор на фестивала ppIANISSIMO, а сред гостите бяха оперната певица Мила Михова, философът Боян Манчев, композиторът Георги Арнаудов, културологът Николай Колев, хореографът Мила Искренова, литературният теоретик Димитър Камбуров, композиторът Асен Аврамов, художниците Чавдар и Ясен Гюзелеви, диригента Йосиф Герджиков и инженера Георги Колчаков.

ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА

В периода 2009–2025 г. Културният център организира или партнира в организацията на 110 изложби. В тях беше представено творчеството на преподаватели от Софийския университет, както и на значими съвременни български и чуждестранни визуални артисти. Организирани бяха и редица изложби, представящи дейността на различни катедри и звена на Софийския университет.

Сред изложбите могат да се откроят:

„Фотография“ – изложба с фотографии на големия български философ, историк на културата и поет Цочо Бояджиев (февруари 2014 г.);
„Мисията. Дечко Узунов – акварел и фотографии“ – изложба, посветена на 50-годишнината от избирането на Дечко Узунов за Председател на СБХ, 70 години от избирането му за Ректор на Художествената академия и 116 години от рождението му (април – май 2015 г.);
„Какво знаем“ – изложба на германската художничка от турски произход Есра Ерсен, организирана съвместно с галерия Swiming Pool (февруари – март 2019 г.);
„Дрейф“ – изложба на концептуалния художник и теоретик на изкуството Красимир Терзиев (май 2019 г.);
„Жените в градските и селските райони“ – гостуваща документална фотоизложба, част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“; изложбата е организирана съвместно с фондация „Джендър инициативи“ (декември 2019 г.);
„Живеем както можем“ – документална фотоизложба, представяща част от теренните изследвания, проведени в рамките на първия етап на научноизследователския проект „Етнически и конфесионални специфики на изолирани общности в бедност и криза“, реализиран от катедра „Етнология“ на Софийския университет (февруари – март 2022 г.);
„Критика на транстемпоралното изкуство“ – теоретичен пърформанс в три части на концептуалния художник и теоретик на изкуството Петер Цанев (юни 2021 г.);
„Да преживеем миналото“ – мултимедийна изложба, посветена на критическия културологичен прочит на историческите възстановки; изложбата е организирана от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН в партньорство с Културния център (април – май 2023 г.);
„Coming soon / Предстоящо откриване“ – изложба на Борис Мисирков и Георги Богданов (ноември – декември 2024 г.).

КИНО

Сътрудничество с филмови фестивали, външни и вътрешни партньори:

През годините Културният център е бил партньор на най-големите филмови фестивали в България. Трябва да бъдат специално отбелязани следните партньорства и сътрудничествата:

дългогодишното партньорство със „София филм фест“, продължило от 2014 до 2023 г.;
сътрудничеството със „Синелибри“ през 2018 г. и с „Киномания“ през 2024 г.;
партньорствата с Международния фестивал на етнографския филм през 2015 г. и с платформата КинеДок през 2018 и 2019 г.;
партньорството с Българската секция на Европейския парламент и прожекциите на филми, номинирани за наградата на публиката LUX на Европейския парламент (2025);
партньорството с Отворените класове за френско кино на Патрик Сандрен (2010 г.);
партньорствата с различни специалности и катедри от Софийския университет и осъществяването на множество единични филмови прожекции с образователна цел.

Културният център е инициатор и на тематичните филмови поредици:

Филмов цикъл „Съвременен танц“ (2010 г.) с модератори хореографа Мила Искренова и композитора Йосиф Герджиков. В неговите рамки се прожектират операта „Дидона и Еней” (2005) по хореография на Саша Валц, танцовата опера „Орфей и Евридика“ (2008), филмът „Плачът на императрицата” (1990) по хореография на Пина Бауш, както и филмът „Мъртвите мечти на монохромния мъж“ (1990) на Лойд Нюсън;
Филмова поредица, посветена на джаз музиката, осъществена през пролетта на 2010 г. в сътрудничество с Асоциацията на Студентите по Социология в Софийския Университет (АСССУ). Включени са пет прожекции, като всяка от тях е предшествана от кратка лекция на проф. Стоян Атанасов;
Филмов маратон през 2014 г., посветен на събитията от 1989 година – част от съпътстващата програма на „Пикник на свободата“, организиран от дипломатическите представителства на Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, съвместно със Сдружение „София Поетики“;
Серия прожекции и разговори, организирани в партньорство с Българска национална телевизия през 2015 г. „Отворени досиета. За тоталитаризма от първо лице“;
Кинофорум „Моят филм“ (2016–2018) – дискусионен форум, който цели да насърчи свободното споделяне на мнения и интерпретации от различни любителски, изследователски и експертни позиции извън полето на кинокритиката. Прожектирани и обсъждани са филми на Ясуджиро Озу, Ларс фон Триер, Джон Касаветис, Микеланджело Антониони и др., а сред гостите бяха известни български писатели, визуални артисти, философи и др.

ТЕАТЪР И СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА

Сред сценичните проекти, представяни в програмата на Културния център през изминалите 15 години, има както собствени събития, инициирани от неговия екип, така и поредица от представления, показани в университета благодарение на външни партньорства. Тук са посочени само част от тези проекти:

Театралната серия „Актьорът представя себе си“ с консултанти Валентин Ганев и Руси Чанев, която има за цел да представи утвърдени български актьори, предоставяйки им пълна свобода в реализираните от тях моноспектакли. В рамките на тази серия през 2010 и 2011 г. са представени спектакли на Ицках Финци, Снежина Петрова, Валентин Ганев, Руси Чанев и Захари Бахаров, Мая Новоселска, Филип Трифонов, Илка Зафирова;
Представленията от Фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, с който Културният център поддържа партньорство от 2013 г. – включително чрез критическо отразяване на програмата на фестивала в поредица рецензии, публикувани в платформата „Ателие“ на сайта на Центъра;
Партньорството с АСТ Фестивал за свободен театър през 2013 г., когато Културният център е домакин на Международния театрален форум „Добавяне на стойност“;
Откритата репетиция на режисьора Явор Гърдев с актьора Леонид Йовчев по монолозите на Хамлет през 2012 г. – преди премиерата на постановката в Народния театър „Иван Вазов“;
Спектаклите на режисьора Ани Васева, актьора Леонид Йовчев и философа Боян Манчев „Болен“ (2012), „Хиджиката и неговият двойник“ (2019), „Метаморфози. Да играем литература“; както и дискусията около изследването на Ани Васева „Театър и истина“ (2021 г.);
Прожекцията на архивни видеозаписи и обсъждането на представлението „ДЗЪН“ (1989) на режисьора Възкресия Вихърова през 2013 г.;
Спектакълът „Ела, легни върху мен“ (2012) по идея и постановка на Снежина Петрова – по стихове на Силвия Чолева, както и осъвременената театрална версия на „Ние, Гераците“, отново осъществена от Снежина Петрова (2018);
Спектакълът „Невидимите градове“ по романа на Итало Калвино, реализиран от Сдружение „Конклав“ и Творчески колектив „Съпромат“ през 2021 г. в Университетската ботаническа градина със съдействието на Културния център;
Пърформансите, проведени в рамките на фестивалите Дома Арт Фест: Нордика (2015), Sofia Underground (2017), мултидисциплинарният проект „Share M3: Media, Music, Movement. Kinect или още един начин за улавяне на движението“, представен в двора на Ректората (2015); танцовият пърформанс „Азамен“ на художничката Албена Баева и сценографката Петя Боюкова (2013) и др.

ФЕСТИВАЛИ И МУЛТИЖАНРОВИ ФОРМАТИ

Двудневният фестивал Hip Hip Zine Fair (септември 2015), организиран от Културния център и Hip hip Library. Събитието представя, подкрепя и насърчава съвременната независима издателска сцена – DIY публикациите, самиздата, комиксите, списанията и периодичните издания от България и цял свят. В неговите рамки в пространствата на Музея по палеонтология, Музея по минералогия и Яйцето се проведе и Ризо зийн работилница.
Минифестивал „Лицата на комикса“, организиран от Културния център в партньорство с Манга академия и СБХ „Секция комикс“ (юни 2017) – двудневен фестивал с лекции, представяния, прожекции и дискусии, свързани с комикс изкуството.
Съдействие в организирането на мултижанровия форум „При Мамута. Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ – проведени са осем издания в периода от 2012–2013 г.

Ще отделим специално място на последния и най-голям фестивал, организиран от Културния център до момента:

Фестивал за европейска солидарност „СТЕНИ“ (октомври 2024 – януари 2025) – сайт

Целта на фестивала, организиран от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“, беше да отбележи 35-годишнината от падането на Берлинската стена като постави с нова сила на дневен ред въпросите за либералната демокрация, свободата и човешките права.

В рамките на фестивала се осъществиха над 20 културни и академични събития с над 100 участници, сред които известни писатели, изследователи, художници, куратори, музиканти, журналисти и дипломати от различни държави. Събитията в програмата се осъществиха с подкрепата и партньорството на близо 40 институции, посолства, културни оператори, български и международни фондации и неправителствени организации. Сред тях са Столична община, фондация „Америка за България“, фондация „Фридрих Науман“, фондация „Прочети София“, посолствата на Германия, Украйна, Румъния и Нидерландия, Френският институт в България, Полският институт в София, Гьоте-институт България и др. Пълната програма на събитията и академичната конференция, списък с партньорите, както и фото- и видеодокументация може да се види на специално създадения двуезичен сайт.

В своя замисъл Фестивалът за европейска солидарност представлява своеобразен завършек, но и преобразуване и разширяване на проблематиката на тематичната лекционна поредица „Бъдещето на либералната демокрация“, организирана от Културния център в продължение на пет семестъра. Централният въпрос, който този фестивал цели да повдигне и който представлява и своеобразен гръбнак на неговия манифест, е защо през 1989 г. разрушавахме стени, а днес мнозина предпочитат да ги изграждат отново? Дали – в условията на нарастващ популизъм и все по-видим уклон към авторитарни тенденции в политиката, в условията на дълго продължаваща хибридна война, но и на поредица от реални военни конфликти – днес можем да мислим и честваме падането на Берлинската стена и събитията отпреди 35 години по същия начин? Към тази болезнено актуална проблематика беше подходено деликатно и академично, тя беше разгледана не от политическа, а от политологическа, културологична и социологическа перспектива, беше обсъдена чрез езика и образите на художествени събития – четения, музикални изпълнения, пърформанси, академични дискусии.

Около тези въпроси беше организирано и програмното академично събитие на фестивала – международната научна конференция WALLS (11–13 ноември 2024) с общо 35 доклада, в която взеха участие някои от най-добрите културни историци и политолози на световно ниво в момента. Сред най-значимите от тях бяха тримата водещи лектори Пол Бетс – професор по модерна европейска културна история в Оксфордския университет, Джей Роуел – директор на френско-германския изследователски център „Марк Блок“ в Берлин, Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna) и др. След научната конференция беше проведен и двудневен интензивен докторантски семинар с докторанти от Софийския университет (14–15 ноември), които имаха възможност да развият и представят собствени разработки към темата от гледна точка на дисциплините, в които те работят, и на собствените си научни изследвания. Докладите от конференцията бяха публикувани в специален англоезичен брой на академичното списание „Пирон“ през януари 2025 г. със заглавие Walls.

В рамките на фестивала се проведоха и три дискусионни панела, ориентирани към по-широка публика. Те имаха цел да представят три различни професионални перспективи към проблематиката за стените: гледната точка на дипломатите (чрез дискусия на най-високо ниво с посланици от три различни държави), гледната точка на журналистите (чрез дискусия с международни и български журналисти, работещи в различни медийни платформи и жанрове) и гледната точка на работещите в областта на визуалните изкуства и визуалната култура (чрез дискусия с куратори, художници и изследователи). Академично-образователната програма на фестивала включваше също създаването на кратко образователно видео за гимназисти и разпространяването му в часовете по гражданско образование в училищата; както и провеждането на конкурс за ученическо видеоесе.

Събитията от културната програма на фестивала се радваха на огромна посещаемост и получиха широк обществен отзвук. На знаковата дата 10 ноември в пълната Аула Магна на Софийския университет фестивалът „Стени“ беше официално открит с концерт, организиран съвместно с Баховото общество в България, чиято програма включваше някои от най-значимите произведения на музикалното наследство на Европа, изпълнени под диригентството на Йосиф Герджиков. Ден по-късно пред мемориала на Берлинската стена в София проф. Анатоли Кръстев участваше в музикалния пърформанс „Ростропович срещу Стената“, който имаше за цел да припомни импровизирания концерт на големия руски виолончелист Мстислав Ростропович пред Берлинската стена на 11 ноември 1989 г. Само няколко дни след това в рамките на „Литературни срещи – есен“, чието заглавие тази година беше „Това е стена!“, в препълнената бална зала на Националната галерия – Двореца пред публика от близо 200 човека се проведоха разговорите с известния руски журналист и писател Михаил Зигар, с родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка Катя Петровская, с германската писателка и журналистка Джаки Томе и с българските писатели Георги Господинов, Надежда Радулова и др.

Силен интерес предизвика и създадената специално за фестивала инсталация на творческото дуо Борис Мисирков и Георги Богданов в галерия „Алма Матер“ в Софийския университет COMING SOON / ПРЕДСТОЯЩО ОТКРИВАНЕ. Майсторската работа със сценографията, употребата на светлината, както и находчивото използване на витрините-стени, които внушително и импозантно се изпречват пред всеки преминаващ, директно ангажираха вниманието с темата за стените, екраните и желанията, политическите и културни символи от миналото и бъдещето, илюзорното и реалното, достижимото и недостижимото. Културната програма на фестивала включваше още три изложби, четири филмови прожекции, пърформанс–намеса в инсталацията на Краси Терзиев „Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било“, разположена в натовареното със символика пространство на бившия мавзолей в София, и др. събития.

НАУЧНА ДЕЙНОСТ И ИЗДАНИЯ

Издания на Културния център

Списание „Пирон“ (2010–2025) – сайт

Академичното списание за изкуства и култура „Пирон“ е електронно издание на Културния център, създадено през 2010 г., регистрирано в НАЦИД и депозирано в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Списанието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях. До момента са издадени 26 броя, от които три са англоезични. Част от броевете събират разработки, представени в рамките на ежегодната интердисциплинарна конференция на Културния център; друга част са провокирани от различни актуални теми и проблеми.

Рубриката „Ателие“ (2021–2025) – сайт

Рубриката за критически рецензии на сайта на Културния център „Ателие“ беше създадена в края на 2021 г. Тази платформа предлага по-голяма гъвкавост и по-голяма честота на публикациите в сравнение с „Пирон“. От създаването си досега „Ателие“ се превърна в разпознаваема медия за задълбочена критика, а посещаемостта на сайта и четимостта на текстовете нарасна значително. Допълнителен престиж на рубриката дават и поредицата от съвместни публикации с Портал Култура; както и периодичното препубликуване на текстове от „Ателие“ на сайта на „Дневник“, особено на годишните обзори за различните изкуства през 2021 и 2022 г.

– „КРИТИКА х3“

Като план за допълнително развитие на рубриката „Ателие“, но също и като своеобразно продължение на започнатото от „Ре-тур“, беше създаден и проектът „КРИТИКА х3“, който през 2023 г. спечели финансиране от НИС при СУ. Проектът включваше поредица от критически обзори (по 3 всеки месец) – наблюдения на различни автори върху значимите според тях изложби и процеси във визуалното изкуство у нас в рамките на конкретен месец, в който те са ангажирани да следят полето. В рамките на проекта като автори на обзорните текстове бяха канени както представители на визуалното поле, така и представители на други полета в областта на културата, публични фигури, които имат интерес и отношение към изкуството и визуалните образи – режисьори, архитекти, културолози, философи, писатели и др.

– Конкурс за млад критик в областта на визуалните изкуства

Това зададе и своеобразния фокус на платформата върху визуалните изкуства, в резултат на което през 2024 г. Културният център в партньорство с Гьоте институт-България създаде Конкурс за млад критик в областта на визуалните изкуства. Наградата на конкурса включва посещение на Берлинската седмица за съвременно изкуство (Berlin Art Week) и професионални срещи с немски и международни критици, куратори, артисти и др.

Изследователски проекти:

„Читателски практики в България 2006–2022“

Големият изследователски проект „Читателски практики в България 2006–2022“ е реализиран чрез своеобразна щафета от водещи организации. Първоначално иницииран от Асоциация „Българска книга“ и социологическата агенция „Алфа Рисърч“, той беше поет и продължен от „Академична лига за Югоизточна Европа”, а последните му издания бяха реализирани от Културния център на Софийския университет. Значителна част от резултатите са публикувани в сборниците „Читателски практики в България 2006–2022“ (Жанет 45, 2024) и „Читатели в текста“ (УИ „Св. Климент Охридски”, 2022) под научното ръководство на проф. Александър Кьосев.

Поредица от проекти към Научноизследователския сектор при Софийския университет – за подкрепа на „Лицата на науката“, „Критика х3“, „Ре-тур: срещи със съвременното изкуство“ и др. Сред тези проекти е и „Четене в дигитална среда“, благодарение на който в края на ноември 2018 г. се проведе вече споменатият международен научен форум Reading Practices in the Digital Age.
Проекти, подкрепени от Национален фонд „Култура“, програма „Критика“, като издаването на броевете на списание „Пирон“ „Изкуства и памет“ и „Нова наратология“.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ПРИНОСИ

В периода 2009–2025 г. Културният център на Софийския университет се утвърди като устойчив и разпознаваем университетски център с ясно изразен обществен, образователен и академичен профил. Последователността на програмната политика, основана на високи интелектуални и естетически критерии и на широк спектър от формати, е пряко свързана с основаването и дългогодишното ръководство на Центъра от проф. Александър Кьосев, чиято визия за едно отворено културно и интелектуално пространство утвърди Софийския университет като активен участник в културния живот на столицата.

Чрез дейността си Културният център изгради трайни мостове между образование, наука и изкуства, между академичната общност и по-широката публика. Особено важен принос на Културния център е формирането на образователна среда, в която студентите имат пряк досег с модели на критическо, интердисциплинарно и творческо мислене и възможност за участие в живи дискусии по ключови обществени и културни въпроси на съвременността.

Университетските пространства се наложиха като легитимна и престижна среда за публичен дебат, критическа рефлексия и среща със значими фигури от българската и световната култура, хуманитаристика и социални науки. Чрез конференции, лекционни поредици, фестивали, издания и изследователски проекти Центърът допринесе за обновяването на публичния образ на университета като модерна, отворена и социално ангажирана институция.

Културен център на СУ

ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КУЛТУРНИЯ ЦЕНТЪР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ (2009–2025)