in partnership with Faculty of Philosophy, University of Guanajuato / Center for Philosophy, University of Tokyo / Faculty of Humanities, National University of “Kyiv-Mohyla Academy” / Department of Comparative Literature, Istanbul Bilgi University 



The Enlightenment is an intellectual and philosophical high point of European historical development. It created powerful ideas and ideals – such as freedom, moral law, empowered, autonomous citizenship, fraternity and equality, representative democracy and tolerance, along with the ideas of progress and rational governmentality of society. At the same time, however, it also legitimized the Eurocentric domination of the world, serving as universal justification for all imperial conquests, for the destruction of local traditions, for ruthless technologization and exploitation of various non-European cultures and the forceful export of “civilization,” and “modernity”.

Today, the general consequences of the Enlightenment seem to be ambiguous: spread of literacy, scientific and economic progress, rule of law, emancipation movements along with centuries of colonial rule, violent political changes, disastrous world and local wars. The Enlightenment ideas have inspired several revolutions – political, philosophical and technological. They are the normative basis of democracy, yet of free market, technology and capitalism, too; they legitimize colonization, yet also anti-colonial and anti-capitalist resistance movements. Philosophers, writers and public figures of the Enlightenment, along with agents of mass education and literacy, spread across the world the standards of human dignity, sovereignty and emancipation, which are still enshrined in the legal and moral order of the “global present”. However, their dark doubles – eurocentrism, nationalism, racism, xenophobia, patriarchalism – are rooted in the very same intellectual, moral and political project and continue to shape our present as well.

All this shows that the Enlightenment is still very much a topical, controversial issue that has important political and intellectual implications; it raises questions and doubts – is Modernity a finished or still an unfinished project? In this strict sense, thinking about the Enlightenment and Modernity means not only thinking about our own origin; it means justifying our present and designing our future.

This conference aims not only to rethink those already known and inevitable contradictions, but also to de-Europeanize the history of the Enlightenment and its contemporary condition: to offer new perspectives from the “peripheries” which will, as we hope, re-examine the ambivalent legacy of the Enlightenment in a new heuristic way.

We propose the following possible topics:

  • The historical fate of the Enlightenment in non-European peripheries. Political, public and cultural effects and their development. Agents, channels, discourses, events, personalities.
  • Enlightenment in non-European peripheries/cultures/modernities: imported or autochthonous?
  • Are there specific contexts and traditions – local, pre-Enlightenment, indigenous; what is the specificity of the regional modernizations?
  • Internal “peripheral” discussions about Enlightenment ideas and ideals. What are the local variants of general disputes and controversies?
  • Reception of Eurocentric metanarratives of the Enlightenment and reception of the great philosophers and writers of the Enlightenment: their function, fate and local specificity in non-European contexts during colonialism.
  • The Enlightenment and post-colonial studies. Differences between non-European and non-Western perspectives. Revision of the stereotype “non-Western perspective.” Is “periphery” a good concept and a real alternative? The ideas and values of the Enlightenment in the contexts of colonization, post-colonial condition, self-colonization.
  • The problems of desecularization of the world and the critique of the Enlightenment. Do we need a revision of the secular world order?
  • What is the legacy of the Enlightenment in a global world where freedom, the power of reason, and human dignity are endangered? Can we defend and redefine those idea(l)s today?
  • What are the different types of anti-Enlightenment movements: ideas, personalities, debates, events? How do peripheries question and challenge the Eurocentric universalism of the Enlightenment?
  • What are the local answers to these global issues: what happened after the critique and crisis of the metanarratives, are there the new alternative political projects, how should one react to the crisis of the imagination and the absence of neoliberal alternatives?
  • End of the Enlightenment? The local and historical exhaustion of the Enlightenment wand of all its ideas, utopias, concepts and discourses. Are these local crises a sign of global decomposition of the Enlightenment project
  • Utopia and the legacy of the Enlightenment. What is the fate of utopia after the collapse of state communism, in the neoliberal present of “no alternative”? What are the ways and models of imagining the future today?


The conference will be held from 23 to 27 May 2016 in Bulgaria. The main part of the conference will take place at Sofia University, Sofia, on 23, 24 and 25 May. The second part (the Doctoral School) will be held in the rest-house in the area of Gyolechitsa in the Rila Mountain on 25, 26 and 27 May. The official language of the conference will be English.

The expected participants should be experts in philosophy, cultural studies, cultural history, anthropology, sociology, literary and art criticism and other branches of humanities. The call is also open for young scholars and PhD students who will take part in the Doctoral School, led by prominent scholars.

Application deadline: 29 February 2016

Applications (accompanied by a topic within the thematic areas of the conference, a 300-word abstract, a short bibliography and a scholarly CV) should be sent via e-mail to The Conference Committee (consisting of senior scholars, representatives of the partner universities) will select and announce the final list of the participants.

The Host organization will cover the costs of accommodation for all selected participants (invited keynote speakers, senior speakers and PhD students). The travel costs should be covered by the participants.


Conference Program


в партньорство с Факултета по философия на университета в Гуанахуато / Центъра по философия към Токийския университет / Факултета по хуманитарни науки на националния университет „Киево-Могилянска академия“ / Департамента по сравнително литературознание на университета „Билги“ в Истанбул

обявяват CALL FOR PAPERS за международната интердисциплинарна конференция ПРОСВЕЩЕНИЕТО ОТ НЕЗАПАДНА ПЕРСПЕКТИВА


Просвещението е интелектуален и философски връх в историческото развитие на Европа. То е създало могъщи идеи и идеали – свободата, моралния закон, автономното гражданство, братството и равенството, представителната демокрация и толерантността, както и идеите за прогрес и рационална управляемост на обществото. В същото време обаче, то е легитимирало и европоцентричното завладяване на света, служейки за универсалистко оправдание на имперски завоевания, на унищожаване на местни традиции, на безмилостното технологизиране и експлоатиране на различни неевропейски култури, на принудителен износ на „цивилизация” и „модерност”.

Днес основните последици от Просвещението изглеждат двусмислено: разпространение на грамотност, научен и икономически прогрес, върховенство на закона, еманципаторски движения, наред с векове на колониално управление, насилствени политически промени, бедстващ свят и локални войни. Просвещенските идеи са вдъхновили няколко вида революции – политически, философски, технологически. Те са нормативната основа на демокрацията, но също и на свободния пазар, технологията и капитализма; те легитимират колонизацията, но също и антиколониалните и антикапиталистически съпротивителни движения. Философи, писатели и публични фигури на Просвещението, заедно с агенти на масово образование и грамотност, са разпространили по света нормите на човешкото достойнство, суверенитета и еманципацията, които и днес са залегнали в правовия и моралния ред на „глобалното настояще“. Но техните тъмни двойници – европоцентризмът, национализмът, расизмът, ксенофобията, патриархализмът – се коренят в същия този интелектуален, морален и политически проект и също продължават да формират нашето настояще.

Всичко това показва, че Просвещението е все още актуален, дискусионен проблем с важни политически и интелектуални импликации; то повдига въпроси и съмнения – дали Модерността е завършен или все още незавършен проект? Именно в този смисъл мисленето за Просвещението и Модерността означава не само мислене за собствения ни произход, но и обосноваване на настоящето и проектиране на бъдещето ни.

Конференцията има за цел не просто да преосмисли тези, вече известни и неизбежни противоречия, но също и да де-европеизира историята на Просвещението и неговото съвременно състояние: да предложи нови перспективи от „перифериите”, които, както се надяваме, ще преразгледат амбивалентното наследство на Просвещението по нов евристичен начин.

Предлагаме следните възможни теми:

  • Историческата съдба на Просвещението в неевропейските периферии. Политически, публични и културни ефекти и тяхното развитие. Агенти, канали, дискурси, събития, личности.
  • Просвещението и неевропейските периферии/ култури/ модерности: внесени или автохтонни?
  • Съществуват ли специфични контексти и традиции – локални, пред-просвещенски, характерни за съответните култури; каква е спецификата на регионалните модернизации?
  • Вътрешни „периферни“ дискусии около просвещенските идеи и идеали: какви са локалните варианти на общите дебати и спорове?
  • Рецепцията на големите европоцентрични разкази на Просвещението и рецепция на големите просвещенски философи и писатели: тяхната функция, съдба и местна специфика в неевропейски контексти в епохата на колониализма.
  • Просвещение и пост-колониални изследвания. Разлики между неевропейски и незападни перспективи. Преразглеждане на стереотипа „незападна перспектива“. Дали „периферията“ е добро понятие и реална алтернатива? Просвещенските идеи и ценности в контекстите на колонизацията, пост-колониалното състояние, самоколонизацията.
  • Проблеми на десекуларизацията на света и критиката на Просвещението. Необходимо ли е преразглеждане на секуларния световен ред?
  • Какво е наследството на Просвещението в глобалния свят, в който свободата, властта на разума и човешкото достойнство са заплашени? Можем ли да защитаваме и предефинираме тези иде(ал)и днес?
  • Какви са различните видове анти-просвещенски движения: идеи, личности, дискусии, събития. Как „перифериите“ поставят под въпрос и провокират европоцентричния универсализъм на Просвещението?
  • Какви са местните отговори на глобалните въпроси: какво се случва след критиката и кризата на големите разкази, има ли нови алтернативни политически проекти, как би могло да се реагира на кризата на въображението и на липсата на алтернатива на неолибералния модел?
  • Край на Просвещението? Местното и историческо изчерпване на просвещенските идеи, утопии, понятия и дискурси. Дали локалните кризи са знак за глобално разлагане на просвещенския проект?
  • Утопията и наследството на Просвещението. Каква е съдбата на утопията след рухването на държавния комунизъм, в неолибералното настояще „без алтернатива“? Какви са начините и моделите на въобразяване на бъдещето днес?


Конференцията ще се състои между 23 и 27 май 2016 година. Основната й част ще проведе в Ректората на Софийския университет на 23, 24 и 25 май. Втората част (докторантско училище) ще се проведе в УНБ „Цветан Бончев“, местност Гьолечица, Рила планина на 25, 26 и 27 май.

Официалният език на конференцията е английски.

Очаква се участниците да бъдат експерти в областта на философията, културните изследвания, антропологията, социологията, културната история, литературата и изкуствата и други хуманитарни области. Настоящият Call е отворен и за млади учени и докторанти, кандидатстващи за докторантското училище, което ще бъде ръководено от изтъкнати учени.

Краен срок за кандидатстване: 29 февруари 2016

Предложенията за участие (съпроводени с тема от проблемното поле на конференцията, резюме от 300 думи, кратка библиография и академично CV) трябва да бъдат изпратени на адрес

Разходите за настаняване и храна на избраните участници (специално поканени лектори, утвърдени и млади учени) се покриват от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пътните разходи се поемат от самите участници.