Наскоро се откриха две изложби, които имат общо помежду си. „Картички и контрабанда“ с куратор Христо Калоянов и художниците Аарон Рот и Никола Стоянов в „Поста“ и „Харта“ е изложба, базирана на намерен архив на агенция Агенция „Митници“, Дирекция „Борба с наркотрафика“, от периода между 1975 и 1985 г., оказал се на битака Малашевци. THE HEAVENS, изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти в галерия „Синтезис“, е резултат на задълбочено проучване на офшорните зони по света, осъществено в период на две години.

Архивът в изложбата „Картички и контрабанда“ е целенасочено събирано съдържание и в известен смисъл е вече курирана изложба в изложбата. Той е съставен от пртоколи и доклади на агенция „Митници“, в които фигурират имената на хора от подземния свят, познати със своите прякори – като легендарния Фатик. Витрината на галерия „Поста“ е плътно изпълнена с документи, а избрани имена, събития, предприятия и локации в тях са свързани в мрежа, която обрисува комплексна конспиративна структура.

Изложбата в галерия „Харта“ посреща с част от същия архив от документални снимки, на които се виждат изтърбушени седалки на автомобили и пакети с наркотични вещества в големи количества, дамски чехли с токове, натъпкани с долари, и други такива любопитни кадри, направени от оперативните работници в митниците. Инфографиките на Никола Стоянов плавно се смесват с обектите и картините на Аарон Рот. Едно живописно платно представя остриетата на бодлива тел на фона на сини небеса, а друго – логото на уиски в неоново хладен ореол. Изложбата ни отвежда в сепаре обзаведено според охолния лайфстайл на митничар/ бaндит. Излишно е да споменавам, че двете понятия в България са почти синоними. Добре известно е, че много босове на нелегални канали са бивши митничари или бивши полицаи, или бивши служители на други държавни служби.

И така митничарското сепаре ни посреща с широк кожен диван (далече под ранга на митничар), червен килим тип персийски и месингова масичка с мраморен плот от оникс, на която стои един от онези много големи пепелници, а наоколо щедро се лее марково уиски. Насреща стои друга ниска холна масичка, върху която на четири телевизора с кинескоп се излъчват документални кадри от дейността на агенция „Митници“. На единия екран настойчиво примига с 24 кадъра в секунда с хапче „каптагон“.

1, 2: „Картички и контрабанда“ в „Поста“
3, 4, 5: „Картички и контрабанда“, изглед от галерия „Харта“

Изложбата смесва по интересен начин различни гледни точки, които се допълват взаимно; тази на архивния документ, направен с цел да бъде нагледно свидетелство, удостоверяващо факти с интерпретативни образи, създадени по представи и символи в работата на двамата артисти.

На практика архивът, а и цялата изложба, се отнася към онази сива зона на българската история, която остана неразследвана и неразказана докрай. Това, което изложбата подсказва, а архивът подкрепя с документи е, че трафикът на незаконни стоки е контролиран частично от държавни служители.

В началото на 90-те медийният наратив и общата еуфория от промените оставяше впечатлението, че хората копнеят за свобода на словото, демокрация и равенство, а управлявалата класа просто ей така ще се откаже от привилегиите си и достъпните им ресурси в полза на народа. Не, общественият ресурс бе предаден на ‚доверени“ на властта хора чрез полулегални методи, а мнозинството от населението искаше просто да има нещата от „Корекома“, „едно Ферари с цвят червен“ или „вила със басейн и солариум за тен“, докато реалността за повечето бе: „в магазина има прах за пране, салам за мезе, пари няма бе.“

И така политици, бивши служители на службите и млади бандити се заеха да осъществят своите мечти за сметка на народа. Макар тяхната история да бе материал за сериали и романизирана в книгите на Христо Калчев, темата все още носи неразгърнат визуален потенциал. Не сме виждали много от интериорите на тези митични босове. Те са нашенските Good fellas или Скарфейс – момчета, които произхождат от бедни семейства и не са имали достъп до антични колони, позлатени мебели рококо и картини на Злати Бояджиев. Затова те трябваше да се сдобият със заместители на всичко това и да покажат, че не само са успели, а че се намират на върха на балканската вакханалия.

Много от лицата в архива от изложбата са вече покойници. Историята можеше да свърши по друг начин, както например историята с героя на Рей Лиота от Good fellas, който предава всички свои другари и става защитен свидетел, или Франк Абигнейл от „Хвани ме ако можеш“, който започва да сътрудничи на ФБР. Само че на кого да издадеш своите криминални другари в България? На прокуратурата или на полицията, където получават опека всички онези хора с прякори. Единственият възможен сценарий е „Скарфейс“ или може би „Фирмата“.

На стари телевизионни кадри до някои от тези покойници ходят съвременни политици. В новата епоха капиталът вече е легализиран и пренесен на сигурно в някоя от многото офшорни зони.

Изложбата в галерия на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти ТHE HEAVENS в галерия „Синтезис“ вероятно води към крайната дестинация на тази сива българска история или поне капитала ѝ. В публикацията към проекта се цитира следната информация. „През 2005 г. Реймънд Бейкър, бивш американски бизнесмен, публикува проучване, според което развиващите се страни губят около един трилион долара годишно от незаконни финансови потоци, голяма част от които се обработват от западни финансови институции и постъпват в западни данъчни убежища.“[1] Според публикации в българската преса 334 българи имат сметки с над 1 млн. евро в чужди държави и офшорки.[2]

Проектът на двамата фотографи е резултат от двугодишно проучване на няколко офшорни зони по света. В тази изложба окото се насища от лъскавия корпоративен свят, тропически плажове и техно мегаполиси, потънали в блясъка на нощните светлини. Хората, които виждаме, са заснети с аурата на рекламната фотография, всичко е спретнато и почти идеално, както в списанията на авиолиниите. Само че когато прочетем, че въпросната лъскава сграда е построена с парите на наркокартел или пък някоя могъща технологична компания има възможност да укрива данъците си, фотографиите вече не пораждат тези пленителни чувства на задоволство от съвършенството. Всъщност някои от местата изглеждат поразително скучно: стотици иноксови пощенски кутии или стотици сейфове в някакъв трезор, стерилните остъклени офиси са един вид доброволни затвори за хора и техните тайни. Авторите на проекта не са спестили и обратната монета на офшорните зони, където местните жители на тези екзотични дестинации живеят в дълбока бедност, често в мизерни жилища, проституират или едва свързват двата края. Изненадващ на моменти е вкусът на тези богаташи, който не се различава особено от този на българските момчета от 90-те.

ТHE HEAVENS, Галерия „Синтезис“

Впечатляващи са обхватът и задълбочеността на това изследване, както и опитът да се изведе вторият план на тези перфектни гледки на данъчния рай. Адаптацията към пространството на „Синтезис“ и за българската публика, направена благодарение на кураторите Надежда Павлова и Никола Михов, допринася за това да потънеш напълно в сложността на изложбата. „Синтезис“ се утвърди като място, където се показват качествени задълбочени и социално ангажирани фотографски проекти с обществена значимост, каквито реално би трябвало да привличат или продуцират обществените художествени институции.

Изложбата не може да не те накара да си тръгнеш с дълбоко чувство за несправедливост от неравенствата на днешния свят на всяко едно ниво.

Разбира се, офшорните зони са законни, макар на всички да е ясно, че парите там са с неясен или престъпен произход. Удобният свят, които тези заможни хора са изградили, руши доверието на редовия гражданин във финансовите и държавни институции. Още повече напират въпроси: за какво са нужни още от тези грозни необитаеми небостъргачи? С какво тези хора помагат на някого, дори на самите себе си, държейки своя Ван Гог или авоари, скрити в сейфове? Защо ние всички трябва да плащаме на цялата верига от офшорни агенти, като си купуваме техните продукти?

Вера Млечевска е куратор и арт критик. Завършила е Националната художествена академия в София и университета по изкуства и дизайн „Констафак” в Стокхолм. Куратор е на много групови и самостоятелни изложби, сред които е и българското участие във Венецианското биенале през 2019 г. – проектът „Как живеем“ с автори Рада Букова и Лазар Лютаков. Съосновател и член на „Изкуство – дела и документи“, където разработва образователни и интердисциплинарни културни проекти.

[1]  Данъчно убежище е място, което се стреми да привлече бизнес, като предлага улеснения, които помагат на хората или организациите да избегнат правилата, законите и режимите на други юрисдикции.

[2] https://www.mediapool.bg/334-balgari-imat-smetki-s-nad-1-mln-evro-v-chuzhdi-darzhavi-i-ofshorki-news293778.html