На рекламата за изложбата Street Angel в галерия КО-ОП младата варненска художничка София Димова е облечена със син работнически гащеризон. Русото момиче гледа директно в камерата. Играта на символи и метафори, от които е изтъкана изложбата, започва още от този първи образ. Препратката в името е към „леките жени“, към киноеталони и ефимерни етикети, с които е обрамчена феминистичната аура, но и към поговорката “Street Angel House Devil”. Жената като ангел пред хората и като нетърпимо същество у дома. „Моите работи разглеждат едновременно социополитически теми и моите лични преживявания. А моите преживявания, вярвам, са идентични с преживяванията на много други хора“, казва авторката.

Работата на София Димова (р. 1996) е позната от ежегодната изложба за млади автори „Арт Старт“ 2021, от Sofia Art Week, както и от първата ѝ самостоятелна изложба Consume Ме в Credo Bonum през 2022. Навсякъде тя демонстрира специфичен начин на работа, като в изложбеното пространство изгражда почти театрален мизансцен. Нейните изложби също така са пъзели. Те са съставени от различни елементи, живопис, физически обекти, музика, редимейд предмети, фотография, видео, които наслагват явна или скрита символика. Пъзелът се напасва в процеса на гледане, за да отведе зрителя в една определена, желана от авторката посока. В случая в КО-ОП той е допълнен и от сценографска работа с пространството, в което зрителят е физически въвлечен. Той трябва да настрои сетивата си на нова бленда от цветове, светлини и звуци и да се включи в ритъма на изложбата.

Вратата към изложбената на зала на КО-ОП е от две тежки прозрачни ленти, като тези, които се поставят на хладилните халета. Подът е покрит със син найлон, светлината в залата също е синя. Синьото София Димова свързва с интуицията, въображението, свободата и чувствителността. От тавана висят на куки за месо шест крачола от дънки. Тук са Livi’s – дънките на работниците, Miss Sixty и колекция Eden, разбира се – Адам и Ева в Рая, любов и изкушения. Видеата в изложбата са две. От първото се носи гласът на художничката, пееща на караоке песен на бойбандата Brockhampton: “Everything you wear, I’ll be the one to care. Softly, you raised your hair, all the angels stare…” Мелодията звучи на фона на стара презентационна реклама за ножове. „Спомням си как, когато бях малка, между сериалите на баба ми вървяха тези домакински реклами. Те бяха като кратка промивка на мозъка между различните части на историята. В същото време, песните на Brockhampton са много лирични. Парадоксално е, че това е момчешка група, която пее честно за чувствата си. Привлича ме контрастът между видеото и текста на песента, нежния текст и ножовете, които брутално разфасоват пилето.“ Оттук нататък зрителят може да си зададе и да отговори на различни въпроси. За мястото на съвременния човек в консумативното и материалистично общество, за репрезентацията на егото и чувствата и превръщането им в художествени образи.

Във втората част на галерията в сумрака е показан видео пърформанс. Виждаме само силуета на София в зелено сияние, а пръстите ѝ чертаят форми по голата кожа. „Исках да споделя усещането за уязвимост, но и за успокояване, което медитативните движения на ръцете ми донесоха.“ Самото видео е силно обработено, за да се сведе до игра на силуети, линии и светлосенки.

Друг важен елемент в изложбата е своеобразен домашен кът в един от ъглите на залата. Там има бял китеник с предмети отляти от гипс – използван кондом, цигари, над тях голяма фотография на фрагмент от тялото на художничката в нейната стая. На една врата е окачен и пеньоар. Бързо заснемане на домашна ситуация. Доста по-различно е присъствието на един обект в залата. То се намира точно до входната врата и няма директен автобиографичен смисъл. До стената е облегната четка за под, направена от руса перука. Работата се казва House Devil и е препратка към работа на френския художник Винсент Олине. Тук тя е в много по-реалистична версия от тази на Олине, а текстът “Leave me alone, don’t leave me alone”, изписан на дръжката на метлата, отново играе емоционално с идеята за еманципацията и социалните позиции на жената.

С изложбата Street Angel София Димова все по-категорично демонстрира своя характерен артистичен стил. Независимо от избора на средства, материали или медии, тя неизменно работи със своя символна азбука. Образи, думи, звуци изграждат свят на места преувеличен и мелодраматичен, но винаги откровен и страстен.

Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и критик с дългогодишен професионален опит в сферата на съвременното изкуство. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София. Реализирала е огромен  брой кураторски проекти в България и извън страната; от 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum. През 2007 г. курира българското национално участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 г. е асистент куратор на 11-то Архитектурно биенале във Венеция. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. Автор е на книгата „Въведение в българското съвременно изкуство (1982– 2015)“.